Смисълът,  който  влагаме в понятието „творческа криза“ е известен на всеки. Рано или късно ни спохожда момент, в който искаме да захвърлим всичко и да не правим нищо. През този „мъченически“ период не можем да си намерим място, страдаме и всячески се опитваме да се измъкнем от творческата дупка.

Всеки проблем си има решение, но първо трябва да открием неговия първоизточник.

Даваме си почивка

Най-често кризата се появява в период , в който мисълта ни изцяло е ангажирана с работни и професионални ангажименти, лични отговорности и възможности за тяхното умело балансиране.

Краят на един проект…

…може да се окаже причина за „творческа криза“. По време на работа,  ние влагаме всичките си усилия, за да приключим навреме всички задачи, соито сме си поставили. Тялото „знае“ и „помни“, че след като приключим със заданията, можем спокойно  да го „възнаградим“, отдавайки се на заслужена почивка.

Синдром на прегаряването (Burnout)

Проектът още не е започнал, но вече усещате, че не можете да генерирате нови и нови идеи, което неминуемо ще се отрази и на качеството на вашата работа. Усещате спад на жизнена енергия .

„Нищоправенето“

Скуката може да превърне творческата криза в трайно нищоправене.

Работа без удоволствие

Човекът е човек, а не машина и като такъв се нуждае от почивка. И ако не го направи, рискува да се изпадне в творчески колабс.

Професионални и лични проблеми

Творческите хора не могат да се заставят да не мислят за личните си несгоди. При тях всичко се преплита, а когато любовта липсва, липсват и идейни вдъхновения. Нужно е да се прави всичко възможно, за да се неутрализира влиянието на личните фактори. Ако случайно  се „сблъскаме“ словесно с някой, не бива да бъдем злопаметни и отмъстителни.